Статия:
 mtb-bg.com
Кой
 би могъл да опише планинското колоездене? Аз не  бих го направил, 
защото подобен опит би бил несполучлив. За този спорт е  напълно вярна 
максимата, че трябва да го опиташ, за да го разбереш. А  повярвайте ми, 
който го е опитал, той кара и до днес по планинските  пътеки!
 
Тази
 статия не е предназначена за тези,  които карат отдавна байковете си по
 планините - те отлично знаят  предимствата на това занимание. Думите ми
 са насочени към хората, които  все още не са се разходили с колелата си
 из българските планини, към  тези, които предпочитат да карат байковете
 си в парка или по градските  улици. Призивът ми към тях е: Карайте сред
 природата! Уверявам ви, че  ако опитате веднъж, трудно ще се намери 
нещо, което да ви спре да  повторите, потретите и т.н. Аз лично познавам
 хора, които след първото  си каране в планината дотолкова харесаха 
планинското колоездене, че в  момента карат повече от мен самия. Така че
 пак повтарям апела си:  Опитайте и вие!
За тези, които
 се чудят за какъв дявол пък да  хващат гората, вместо да си карат на 
спокойствие из парка, ще предложа  следните десет причини да изберат 
планинското колоездене пред парковото:
1.
  Планинското колоездене е много по-вълнуващо. Всеки, който го е 
пробвал,  знае в каква степен то вдига адреналина. Всяко нанадолнище, 
независимо  дали го минавате за пръв или за стотен път, осигурява 
страхотни емоции.  Не по-малко вълнуващо е и изкачването на страховития 
баир, особено  когато знаете, че наградата е шеметно спускане.
2.
  Планинското колоездене е много по-разнообразно от парковото. В парка, 
 щеш - не щеш, обикаляш по едни и същи алеи. В планината има безброй  
пътеки, черни пътища и пътчета, с невероятно разнообразие от настилка,  
наклон, широчина и т.н. При планинското колоездене всяко каране е  
различно, по нов маршрут, на ново място. Дори ако карате по маршрут, по 
 който вече сте минавали, пак не е същото, защото ще можете да карате  
по-бързо, а това много променя нещата. Има и един интересен трик - да  
карате по изминат вече маршрут, но в обратната посока, от края към  
началото - на практика така се получава нов маршрут.
3.
  По пътеките и черните пътища няма деца и майки с колички, които да ви 
 се пречкат и да ви изнервят, а и вие тях. В планината сте само вие.  
Вярно е, че има туристи, но те не са толкова много и се срещат най-често
  на Витоша. В останалите планини е съвсем спокойно.
4.
  Сред природата няма бездомни кучета, които да ви лаят и гонят само  
поради факта, че гумите на колелото ви се въртяли и това ги дразнело.  
Разбира се и в планината се срещат четириногите приятели на човека, но  
те или са домашни питомци, излезли на разходка със стопаните си, или са 
 пазители на стада от овце, кози, крави и т.н. Последните понякога се  
вълнуват от преминаването на някой двуколесен пришълец, но вълнението им
  най-често бива прекъснато от тояжката на стопанина им.
5.
  Планинското колоездене е един от най-здравословните спортове. Това 
може  да се каже за колоезденето по принцип, но тук важи с особена сила,
  защото към обичайното полезно въздействие се прибавя и чистият въздух и
  въобще благотворното влияние на природата върху колоездача.
6.
  В планината е много по-весело, отколкото в парка. Ако познавате хора, 
 които карат по планинските пътеки, със сигурност сте чували разговори 
от  типа: "Тая пътека беше уникална!", "Онзи завой беше направо...",  
"Замалко да се забия в онова дърво!" и други подобни страшни или смешни 
 истории. Мисълта ми е, че след едно каране сред природата остават много
  повече неща за обсъждане, отколкото след две-три обиколки на парка.
7.
  Панорамата и гледките, които предлагат българските планини, са  
неописуеми. Но дори да не видите кой знае какви забележителности, самият
  досег с природата, зеленината и аромата на гората е нещо, което в 
никой  случай не е за изпускане.
8.
 Заплахата от кражба е  многократно по-малка в планината, отколкото в 
парка. Това е лесно  обяснимо. В парка крадците знаят откъде минават 
колоездачите и  единствената им задача е да изчакат да мине някой, за да
 му се  нахвърлят. В планината може да чакат и месец, преди някой да 
мине по  пътеката. Това се отнася до всички планини с изключение на 
Витоша,  където има пътеки, по които често се кара. Но дори и там е 
по-малко  вероятно да се натъкнете на крадец, защото планинските 
колоездачи  обикновено карат в групички и не са толкова лесна плячка.
9.
  Планинското колоездене ви позволява да се развивате, да 
усъвършенствате  техниката си, да пробвате силите си и дори да стигнете 
до границата на  възможностите си. Единствено от вас зависи къде, кога и
 колко ще карате,  но ако искате да идете по-надалече и по-нависоко, има
 къде да го  сторите, и това място не е парка - там само можете да 
увеличите броя на  обиколките.
10.
 Като цяло планинското колоездене е  много по-полезно и приятно. Аз не 
се опитвам да очерня парковото  колоездене, нито да ви внуша, че не бива
 да стъпвате в парковете - аз  самият карам там за подгрявка или когато 
нямам време да изляза извън  София. Но все пак, ако сте си купили 
маунтин байк, пробвайте го и в  планината, няма да се разочаровате!
"Дотук
  прекрасно! - ще каже някой, - но нещата едва ли стоят точно така."  
Много хора намират сериозни недостатъци на планинското колоездене. Но  
тези недостатъци в повечето случаи са заблуди. Тук ще се спра на някои  
от най-разпространените отрицателни мнения за този спорт.
  
Смята
  се, че планинското колоездене е доста опасен и труден спорт. Нищо  
подобно! Колко опасен и колко труден ще е, зависи единствено от  
колоездача. Много хора свързват карането в планината с непоносими  
наклони и смъртоносни спускания. Всъщност повечето от пътеките и  
пътищата не са никак лоши, нито пък са задължително много стръмни. В  
много отношения те се доближават до парковите алеи, да не говорим за  
разбитите градски улици. За тези, които мразят катеренето ще кажа, че в 
 полетата също има много черни пътища и пътеки, които са равни и хубави.
  През лятото обаче полето не е най-добрият избор. Има и пътеки, които  
вървят през гора и въпреки това са съвсем хоризонтални, като обикновено 
 изкачването до тях не е голямо, а в крайна сметка не е срамно и да си  
бутате колелото по баира, стига да ви е по-удобно. Що се отнася до  
опасността от падания и контузии, тя съществува тогава, когато скоростта
  не е съобразена с условията. Кои условия? Кога скоростта е съобразена с
  тях? На този въпрос не може да се даде универсален отговор. Условията 
 включват терен, възможности на байка, способности и опит на колоездача и
  т.н. Тези условия се менят непрекъснато и карачът трябва винаги да ги 
 преценява и да се съобразява с тях - ако го направи, опасността от  
падане е минимална. В крайна сметка в парка също може да паднете, и то  
лошо. Важно е в тази връзка да вземете и съответните предпазни мерки. Те
  се изразяват най-вече в носенето на каска при дисциплината крос-кънтри
 и  на допълнителна защитна екипировка при спускането. Каската е нещо 
много  важно, защото на по-буйните глави тя може да спаси и живота.  
Препоръчително е с каска да се кара дори и в града, а за планината е  
задължително!
Изтъква се също, че за планинското 
колоездене се  иска много добра физическа подготовка. Вярно е, но и тук 
нещата са  относителни. Ако искате да правите преходи по 50-60 км и 
повече, при  това със значителна денивелация, ще трябва да сте 
подготвени отлично, и  то не само във физическо отношение. Но ако 
предпочитате по-леки и равни  карания, няма да са ви необходими крака на
 състезател.
Съществува  и известен проблем с 
транспортирането на хората и колелата до началната  точка на набелязания
 маршрут, която най-често е извън населеното място.  На запад подобен 
въпрос не съществува, тъй като хората спокойно могат  да си позволят 
хубав автомобил и горивото за него. У нас обаче нещата  стоят иначе. 
Въпреки това, ако човек има желание, ще намери и начин.  Вариантите са 
няколко. Първият е да се стигне до старта с колелото, но  това е 
препоръчително само за маршрути, които са близо до града и не са  твърде
 дълги, защото карането до началото, дори да е по равно, изморява в  
известна степен. Друг вариант е да се търси автобус, който да стига до  
старта. Например от София има автобуси до Бистрица, Железница, Плана и  
др. Разбира се, най-добрият вариант си остава придвижването с автомобил,
  стига да можете да си го позволите, особено за карания, чиито изходни 
 пунктове са по-далеч от града. Да не забравяме и лифтовете (софиянци в 
 това отношение са облагодетелствани).
Накрая
  ще се спра на проблема с цената на удоволствието от планинското  
колоездене. Много хора смятат, че за да идеш в планината, трябва да имаш
  байк за повече от 600 лв. Разбира се по-доброто колело винаги е плюс, 
 но ако човек не може да си го позволи, това не бива да го спира!  
Най-важно е желанието. Колело за 300-350 лв. вече е достатъчно добро, за
  да издържи каране в планината, особено ако става дума за крос-кънтри. 
 За дисциплината спускане ще трябва да се бръкнете малко повече, и то не
  само за байк, а и за екипировка, но и там желанието и смелостта са  
по-важни от всичко. Вярно е, че по-евтините колела по-лесно се развалят,
  но при една редовна и добра поддръжка и при нормално каране, дори 
такъв  велосипед може да ви свърши работа за известно време. Разбира се,
  когато се запалите сериозно по планинското колоездене, ще ви се 
приискат  амортисьори и други екстри, но тогава вече начинът ви на 
мислене и на  харчене на пари ще се е променил. 
След
  всичко казано дотук не ми остава нищо друго, освен да се надявам, че в
  бъдеще планините ни ще се пълнят с все повече планински колоездачи,  
отдадени на този вълнуващ спорт.
Ще се видим по пътеките!